Конспирация или

Понякога на човек му става неудобно, като прочете много слаб текст или присъства на неприятно слабо представление. До такава степен, че чак не му се ще да реагира, гледа да си тръгне по-бързо, да затвори вестника и да забрави. Това изпитах, прочитайки текста на Владимир Трендафилов Комуникативна теория на българската поезия във в. Култура, бр. 23 от 13 юни 2007. Този път обаче реших да отвърна с няколко думи, не на В.Тр. и не заради него, а заради вестника и заради хигиената, която си дължим. Разбирам, че това е обречена работа. С такъв тип текстове и автори дебат не става. Показателно е, че почти месец след тази „смела‛ публикация няма никакъв отзвук. Подобно писане забива още повече в блатото, защото е хаотично, повърхностно, популистко и атакаджийско. Все си мислех, че ще си спестим поне Волен Сидеров в българската литература. Но явно нямаше как да не се появи след толкова неудовлетвореност...