Понякога на човек му става неудобно, като прочете много слаб текст или присъства на неприятно слабо представление. До такава степен, че чак не му се ще да реагира, гледа да си тръгне по-бързо, да затвори вестника и да забрави. Това изпитах, прочитайки текста на Владимир Трендафилов Комуникативна теория на българската поезия във в. Култура, бр. 23 от 13 юни 2007. Този път обаче реших да отвърна с няколко думи, не на В.Тр. и не заради него, а заради вестника и заради хигиената, която си дължим. Разбирам, че това е обречена работа. С такъв тип текстове и автори дебат не става.
Recent comments